Saturday, February 04, 2023

Български (България)English (United Kingdom)

News

ПРАВОТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ (СЕРТИФИКАТ N1)

There are no translations available.

 


 

ПРАВОТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ (СЕРТИФИКАТ N1)

 

През последното десетилетие се задълбочи проблемът със зачестили откази от страна на данъчните органи да признаят правото на данъчен кредит при придобиване от страна на юридически лица на МПС – товарни автомобили. Проблемът получи своето практическо развитие в случаите на придобиване на автомобили модел „комби“, снабдени със Сертификат N1 и регистрирани в КАТ като „товарен автомобил“. Търговците, които внасят и продават нови автомобили, заложиха в рекламите на автомобилите правото на приспадане на данъчен кредит. На практика обаче се оказа, че лицата, закупили нови автомобили – с директна продажба или посредством лизинг, получават отказ от страна на данъчната администрация да приспаднат заплатения данък върху добавената стойност. Проблемът бе отнесен до съда и се стигна до образуването на десетки административни дела. Най-общо съдилищата в Република България възприеха тезата, че автомобил, снабден със Сертификат N1 и регистриран в КАТ с отбелязване „товарен“ в големия талон, следва за целите на данъчното облагане да се възприема като товарен автомобил и при закупуването му приобретателят има право да ползва данъчен кредит в размера на заплатения с покупната цена ДДС /както и начисления върху закупени консумативи ДДС/.

Конкретният повод за настоящата разработка стана казус с отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС право на ползване на данъчен кредит за закупен нов товарен автомобил Шкода Октавия Комби Тур 1,6 MPI, закупен от „Аутобохемия” АД съгласно Договор за финансов лизинг от 2011г. за сумата от 13203.54 евро с начислен ДДС, както и за гориво и аксесоари за лек автомобил, закупени през ревизирания период. По силата на издадения ДРА бе отказано правото на данъчен кредит на дружеството – купувач, което се бе ползвало от правото си да придобие лизинговата вещ след изтичане на срока на договора за лизинг.  Така в момента на прехвърляне на собствеността върху МПС, данъчните органи започват ревизия по ЗДДС, която приключва с посочения ДРА. Ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция „ОУИ” (настояща Дирекция ОДОП), който е потвърдил в цялост оспорения РА. Така на основание чл. 156 от ДОПК данъчно задълженото лице е упражнило правото си на защита посредством жалба пред Административен съд Пловдив. Основният въпрос, който е поставен в центъра на спора пред съда касае обстоятелството дали автомобилът Шкода Октавия Комби Тур се квалифицира като „лек” на основание ДР на ЗДДС §1, т. 18 или като „товарен” /какъвто сертификат автомобилът всъщност притежава/. Заявено е, че автомобилът притежава талон за регистрация, издаден от органите на КАТ, в който е описан като товарен автомобил.

Отделно от това и освен, че автомобилът е товарен по дефиниция, следва да се посочи, че автомобилът попада в изключението  на изр. второ от цитираната разпоредба.  В този смисъл следва да се има предвид разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на НАРЕДБА № 75 от 7.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите. Съгласно тази разпоредба процесният автомобил представлява МПС от категория N, и по-точно - "товарен автомобил" от категории N1, N2 или N3, което е проектирано и конструирано изключително или главно за превоз на товари; то може също да тегли ремарке”. А че процесният автомобил е предназначен главно за превоз на товари следва от самите му характеристики, посочени от производителя, съгласно които автомобилът е  с общо тегло до 3.5 тона и полезният му товар е над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници, т.е. автомобилът  има преобладаваща товарна функционалност.

В решението си по делото съдът възприе доводите на жалбоподателя като в решаващата част от мотивите си е намерил, че не е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като не е налице закупен лек автомобил, а товарен такъв. Решаващият състав е намерил направеното от страна на ревизиращите органи позоваване на § 1, т.18 от ДР на ЗДДС за абсолютно неприложимо за категорията на товарните автомобили, какъвто безспорно се установява да е процесният автомобил, предвид представения по преписката Европейски сертификат за съответствие, както и от представеното свидетелство за регистрация на  автомобила в КАТ. Същите са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, и удостоверяват, че се касае до товарен  автомобил, категоризиран в категория N1 (N1G) с места за пътници и водач "4+1".

За пълнота на изложението административният съд е анализирал определението, дадено в Директива 2007/47/ЕО на СЕ /която е действащо право и на територията на Република България/, и е обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза, че е спазено изискването на условията броят на местата да е не повече от шест, както и е налице неравенството P-(M +N x 68) >N x 68, поради което автомобилът се счита за такъв от категорията N (товарен).

Решението на Пловдивски административен съд беше обжалвано пред ВАС като върховната инстанция отхвърли жалбата на ТД НАП и потвърди изцяло постановения първоинстанционен акт.

ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

от Елена Георгиева

През последните години нарасна значително задлъжнялостта сред гражданите, процентът на  бързите кредити и други дългове към кредитни институции или граждани. В големия брой от случаите наследниците на даден длъжник дори не са информирани за съществуващи дългове на своя наследодател. Поради тази причина  честа се оказва в практиката хипотезата, в която пасивите на наследството далеч надвишават наследеното имущество.

Законът за наследството /чл. 52 – 54/ предвижда, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН). Следва да се има предвид, че законът урежда и процедура за отказ от наследство, при която наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но и се освобождава от всички пасиви на наследството, т.е. от съществуващите задължения на наследодателя си.

 

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ПРИ ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО:

  1. 1. Препис – извлечение от акт за смърт;
  2. 2. Удостоверение за наследници /актуално/ - следва да се има предвид, че давността на този документ е 6 месеца; 
  3. 3. Заявление по образец; 
  4. 4. Декларация за отказ от наследство – нотариално заверена; 
  5. 5. Декларация по чл.25, ал.2 от ЗННД /Закон за нотариусите и нотариалната дейност – чл. 25, ал.2 ЗННД:  „Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.“; 
  6. 6. Документ за платена държавна такса в размер на 20 лева ведно с допълнителна такса в размер на 5 лева за издаване на удостоверение за отказ от наследство. 

Компетентен да разгледа заявлението за отказ от наследство и да се произнесе е Районният съд, в района на който е открито наследството. За място, където е открито наследството, се счита населеното място, където е бил последният постоянен адрес на наследодателя. Отказът се вписва в особена за това книга.

Отказът от наследство не е ограничен със срок. Но следва задължително да се има предвид, че отказ от наследство е възможен, само ако наследникът вече не го е приел, защото отказ от наследство след като същото е било вече прието – изрично или чрез конклудентни действия (чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество, чл. 49, ал. 2 ЗН ) е недействителен. Като примери за конклудентни действия, с извършването на които се счита, че наследникът приема наследството, могат да се посочат: получаването на трудовото възнаграждение на наследодателя или получаването на суми по влоговата му книжка, или заплащане на дълга му от неговите наследници, сключване на споразумение за използване на оставения в наследство имот, укриване на наследствено имущество – извършването на някое от тези действия представлява мълчаливо приемане на наследството. Следва да се има предвид, че изтеглянето на влога на починал съпруг от преживялата го съпруга, както и изплащането на негови задължения представляват действия по приемане на наследството, макар влогът и задълженията да се считат общи на съпрузите.

Забележка: Подаването на декларация за определяне на данък върху имоти, придобити по  безвъзмезден начин, е само едно предохранително действие, за да се избегне санкцията на чл. 124 от Закона за местните данъци и такси /„Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв”/. Съгласно чл. 32 от същия закон, наследниците са длъжни в 6-месечен срок да подадат декларация, за да може облагането с данък върху наследството да се извърши своевременно и правилно /„При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.”/. Недекларирането съставлява нарушение, свързано с глоба. Затова не може да се счете, че подаването на декларация в изпълнение на закона изразява намерението за приемане на наследството. В своята практика /р. 54-61-ОСГК ВКС и ПП ВКС 4-64/ ВКС приема, че подаването на декларация за облагане с данък и дори обжалването на определения данък и заплащането му сами по себе си  не означават мълчаливо приемане на наследството.

Частта на отреклия се, уголемява дяловете на останалите наследници, но не на всички наследници, а само на тези, които са от същия ред и които са приели наследството. Ако някой от наследниците преди отказа е прехвърлил своето наследство на трето лице /т.е. лице, което няма качеството наследник/, върху уголемяването на наследствения дял има право продавачът-наследник, а не купувачът на наследството /ТР №137а от 17.11.1955г. по гр.д. №126/55г. На ОСГК/. Съответно, ако няма други наследници от същия ред или всички са се отказали – преминава към следващия ред наследници. Това означава, че ако отказалият се от наследство има свои низходящи (деца, внуци), то след отказа му от наследство те не могат да придобият никакви права върху отказаното наследство, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН. То преминава към другите наследници от същия ред, чиито дялове се уголемяват или към следващия ред наследници.

При  отказ от наследството, заявен от някои от децата на наследодателя, а също и при неприемането му от някои от тях преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството /т.е. преживелият съпруг няма да наследи сам частта на отказалите се деца, а заедно с онези от тях, които са приели наследството/. При отказ от наследството, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях, преживелият съпруг наследява със следващите децата редове /напр. Ако децата откажат да приемат наследството, преживелият съпруг ще наследи заедно с родителите на починалия, респ. с братята и сестрите на починалия/. Единствено ако няма наследници от следващите децата редове /т.е. ако починалият няма живи родители, братя и сестри, племенници и пр./, преживелият съпруг ще получи цялото наследство /ТР №148 от 10.12.1986г. по гр.д. №119/86г., ОСГК/.

Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Законът изрично предвижда, че отказът от наследство, направен под условие, за срок или за част от наследството е недействителен /чл. 54, ал. 1 ЗН/. Също така, отказът от наследство не може да бъде оспорен поради грешка (чл. 54, ал. 2 ЗН).

Използвана литература:

  1. Тасев, Хр., Тасев, С., Петканов, Г., Наследствено право, Сиела;
  2. р. 54-61-ОСГК ВКС и ПП ВКС 4-64;
  3. ТР №137а от 17.11.1955г. по гр.д. №126/55г. На ОСГК;
  4. ТР №148 от 10.12.1986г. по гр.д. №119/86г., ОСГК/;
  5. Закон за наследството;
  6. Закон за местните данъци и такси.

 

 

Public procurement

  • Preparation of opinions on notices
  • Preparation of documents for participation
  • Representation in the tender opening
  • Appeal to the CPC's decision to contractor
  • Appeals and litigation before the Supreme Court
  • Unfair competition
  • Mergers and acquisitions
  • Due dilligence
  • Cartel and Monopoly cases

Appeal to the CPC's decision to contractor

Real estate

  • Advice on buying property
  • Procurement of documents and preparation of  notary deeds
  • A thorough study of problemattic properties
  • Negotiations on behalf of the client
  • Voluntary and judicial partition of property
  • Assistance in producing properties in the cadastre
  • Full scope assistance in investment process for builders

консултиране при закупуване на имот

Companies

  • Re-registration and registration of a sole trader, LTD, JSC
  • Registration of changes in lots of companies and sole traders
  • Publication of Annual Financial Statements
  • Transformation of companies
  • Liquidation
  • Insolvency
  • Assistance with company`s creditors/debtors
  • Drafting of commercial contracts
  • Accounting services
  • Tax issues

Civil law

  • Divorce proceedings
  • Subdivision of property
  • Debt collection
  • Interdiction
  • Protection from domestic violence
  • Drafting of contracts
  • Bulgarian citizenship and permanent residence
  • бракоразводни дела